добре дошли в моя уеб сайт

Мексико

Мексико (Съединени Мексикански щати, на исп. Estados Unidos Mexicanos) е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море. Мексико е най-северната, и трета по големина държава в Латинска Америка.

Съдържание  [скриване
География [редактиране]
 Основна статия: География на Мексико
Разположение и релеф [редактиране]
Физическа карта на Мексико
Изглед към Попокатепетъл

Мексико се намира в южната част на континента Северна Америка, между 14 и 32° северна ширина и 88 и 112° западна дължина.[1] Почти цялата територия на страната е разположена върху Северноамериканската плоча с малки части от полуостров Долна Калифорния върху Тихоокеанската плоча и плочата Кокос. Мексико е най-северната и трета по големина държава в Латинска Америка.

Мексико има площ 1 972 550 km², което поставя страната на 14-то място в света по този показател. Тази територия включва около 6 000 km² острови в Тихия океан (включително отдалеченият остров Гуадалупе и островите Ревиляхихедо), Мексиканския залив, Карибско море и Калифорнийския залив. Общата дължина на бреговата линия е 9 330 km. На север Мексико граничи със Съединените щати, като общата им граница е с дължина 3 141 km. На югоизток границата с Гватемала е дълга 871 km, а тази с Белиз – 251 km.

Територията на Мексико се пресича от северозапад на югоизток от две успоредни планински вериги, Източна Сиера Мадре и Западна Сиера Мадре, част от преминаващата през цяла Северна Америка планинска система на Кордилерите. В южната част на страната от запад на изток преминава веригата, известна като Трансмексикански вулканичен пояс или Сиера Невада. Четвърта голяма планинска верига, Южна Сиера Мадре, е разположена край югозападното крайбрежие от Мичоакан до Оахака.[2]

Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски прибрежни равнини, високи плата и пустини, но почти половината от територията е с надморска височина над 1 600 m, главно в Централно и Северно Мексико. Най-високите върхове се намират в Трансмексиканския вулканичен пояс – Орисаба (5 700 m), Попокатепетъл (5 462 m), Истаксиуатъл (5 286 m) и Невадо де Толука (4 577 m). На високите плата между тези четири върха се намират три големи градски агломерации – на град Мексико, Толука и Пуебла.[2]

Най-голямата река е Рио Гранде по границата със Съединените щати.

Климат [редактиране]
Тропична гора в Чиапас
Полупустиня в Долна Калифорния

Мексико се простира от двете страни на Северната тропична окръжност, но планинският релеф отслабва горещината и създава великолепно разнообразие на природата. В тази страна могат да се срещнат от океанското равнище до заледените планински върхове почти всички климатични пояси, съществуващи на земното кълбо без екваториалния. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни.

Самите мексиканци различават в своята страна четири основни климатични пояса: “гореща земя”, обхващаща крайбрежните низини, разположени южно от тропика, а така също и изложените към тях планински склонове до 1000 м височина, отличаваща се с влажен горещ климат и разкошна тропична растителност; между 800-1600 м височина е разположена “умерената земя” със сравнително умерено топъл климат; от 1600 до 2500 м се простират земите на “студената земя” с по-мек и значително по-здравословен климат; най-високите планински части попадат в “мразовитата земя”.

Територията на Мексико се разделя приблизително по паралела на 24° северна ширина на две основни климатични зони - на юг влажна субекваториална с постоянни високи температури, а на север – суха тропична с по-хладна зима. Големите разлики в надморската височина също допринасят за разнообразието на климата.

Южните области с надморска височина до 1 000 m (полуостров Юкатан и крайбрежните низини) имат средна годишна температура между 24 и 28°C. Температурите са високи през цялата година, като разликата между средната зимна и средната лятна стойност е едва 5°C. Годишните валежи на някои места надхвърлят 2 000 mm. През лятото и есента през голяма част от крайбрежните райони преминават силни тропически бури.

Ниските райони на север от двадесет и четвъртия паралел, макар и горещи и влажни през лятото, имат по-ниски средни годишни температури (20-24°C), заради прохладните зимни нощи. Много от големите мексикански градове са разположени в долини в централната част на страната, които имат надморска височина над 2 000 m. На нея се дължи относително умереният им климат със средни годишни температури около 16-18°C и прохладни нощи през цялата година.

Много части на Мексико, особено на север, имат сух климат с нередовни валежи. В много градове на север, като Монтерей, Ермосильо и Мехикали, температурите надхвърлят 40°C, а в пустинята Сонора – и 50°C.

Веракрус
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
24
 
25
18
 
 
16
 
25
19
 
 
15
 
27
21
 
 
17
 
29
23
 
 
48
 
30
25
 
 
298
 
31
25
 
 
420
 
31
24
 
 
323
 
31
24
 
 
359
 
31
24
 
 
153
 
30
23
 
 
60
 
27
21
 
 
24
 
25
19
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Мексико
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
11
 
21
6
 
 
4.3
 
23
7
 
 
10
 
26
9
 
 
26
 
27
11
 
 
56
 
27
12
 
 
135
 
25
12
 
 
175
 
23
12
 
 
169
 
23
12
 
 
145
 
22
12
 
 
67
 
22
10
 
 
12
 
22
8
 
 
6
 
21
7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Мехикали
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
13
 
21
5
 
 
9.1
 
24
7
 
 
7.9
 
26
9
 
 
1.3
 
30
12
 
 
0.8
 
34
16
 
 
0.3
 
39
20
 
 
1.5
 
42
24
 
 
8.1
 
41
25
 
 
9.1
 
38
22
 
 
8.9
 
33
15
 
 
4.6
 
26
8
 
 
11
 
21
5
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [2]
Флора и фауна [редактиране]
Скалният орел е националният символ на Мексико, изобразен на държавния герб
Ягуарът се среща във влажните гори в южната част на страната

В Мексико се срещат повече от 200 хиляди вида организми или 10-12% от световното биоразнообразие.[3] Страната е на първо място в света по разнообразие на влечуги (707 вида), на второ – при бозайниците (438 вида) и на четвърто – при земноводните (290 вида) и растенията (26 хиляди вида).[4]

Разнообразието на растителния и животинския свят е голямо и зависи от климата и топографията. Крайбрежните равнини са покрити с тропически дъждовни гори, които се сливат със субтропична и умерена растителност при по-високите плата. В северните щати расте суха степна растителност с преобладаване на пустинна флора. Дъбове и иглолистни дървета се срещат в горите по планинските склонове.

Сред дивите животни се срещат броненосци, тапири, опосуми, пуми, ягуари, мечки, няколко вида маймуни, елени, диви прасета. Срещат се отровни змии и вредни насекоми. В крайбрежните низини маларийните комари представляват проблем. Единствените останали на света морски слонове обитават остров Гуадалупе, западно от Долна Калифорния.

Около 2 500 вида, срещащи се в Мексико са защитени от местното законодателство.[5] Около 170 000 km² от територията на страната са защитени територии, включително 34 резервата и 64 национални парка.[3] Значителен проблем е обезлесяването с намаляване на горите от над 1 милион хектара годишно. По този показател през 2002 година Мексико е на второ място в света след Бразилия.[6]

Откриването на Америка дава на останалата част от света множество нови земеделски култури. Сред произлизащите от Мексико храни са шоколадът, авокадото, доматът, царевицата, ванилията, гуавата, чайотът, много зърнено-бобови култури и разновидности на лютата чушка.

История [редактиране]
 Основна статия: История на Мексико
Древната толтекска столица Чичен Ица
Мигел Идалго и Костиля, основателят на мексиканското движение за независимост
Промяна на територията на Мексико
Бенито Хуарес, един от най-значимите президенти на Мексико през 19 век
Предколумбов период [редактиране]

Дълго време се смята, че първите хора се появяват в Централна Америка преди около 40 хиляди години, но съвременните изследвания опровергават тази хипотеза.[7] Сред най-старите потвърдени човешки находки в региона са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години.[8] Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват от Азия, като пресичат заледения по онова време Берингов проток и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждат царевица, която скоро се превръща в най-важна земеделска култура.

Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на новокаменната епоха. Хората овладяват нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.

В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи, като центърът ѝ се премества към 10 век на полуостров Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие - Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.

През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, сред които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.

През 1519 година в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 година е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят.

Колониален период и 19 век [редактиране]

След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението между местния креолски елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и смяната на управляващата династия не е признато в много части на Латинска Америка и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.

Мексиканската война за независимост продължава до 1821 година и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 година Мексико става република, а през 1829 година е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби между либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 година Тексас се обявява за независима република, която през 1846 година е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846-1848 година Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си.

Падането на генерал Санта Ана през 1855 година поставя началото на период, известен като Ла Реформа. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857-1861 година либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за Френската интервенция в Мексико и неуспешния опит за установяване на монархия, начело с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през 1867 година.

В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като Порфириато - режим на авторитарна фасадна демокрация, начело с Порфирио Диас, републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 година (с прекъсване от един мандат през 1880-1884, когато президент е близък негов сътрудник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се индустриализира, изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.

Мексико от края на 19 век насам [редактиране] Революцията от 1910 [редактиране]
 Основна статия: Мексиканска революция

Поредните изборни измами на управляващия режим през 1910 година предизвикват началото на Мексиканската революция. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 година с военен преврат, подкрепен неофициално от американското правителство. През 1910 мексиканските селяни,предвождани от Емиляно Сапата на юг и Панчо Вийя на север, се вдигат на бунт срещу обсаденото правителство на президента Порфирио Диас, който въпреки обещание от мексиканската конституция избори- отказва да освободи властта повече от две десетилетия.През 1911 г. Диас бяга от страната, която е обхваната от кръвопролития и анархия. Съпернически групировки сеят опустошения до 1917г.,когато конституцията от 1857 г. е преработена и са проведени общи избори.

Бурните 1920-те [редактиране]

С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена от Венустиано Каранса, привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 година. След убийството на Каранса през 1920 година, начело на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а след като и той е убит през 1928 година - Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През 1929 година е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционна революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.

Национализации и леви уклони [редактиране]
 Основна статия: Ласаро Карденас

В края на 30-те години социалистическото правителство на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг. Нарастналото търсене на нефт по време на Втората световна война и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историци Мексиканското чудо.[9]

Социални напрежения [редактиране]

В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно. Така например при погромa в Тлателолко през 1968 година са разпръснати опозиционни протести, като са убити от няколко десетки до няколкостотин студенти.[10] Въпреки това едва след 1970 г. Мексико постепенно тръгва към реформи и променя вътрешната и външната си политика.

Нов ляв завой през 1970-те [редактиране]
Луис Ечеверия Алварес (с очилата).

Реформите на 1970-те във вътрешно политически план смесват планови и пазарни методи за управление на икономиката като по този начин новият президент Луис Ечеверия Алварес избран през 1970 иска да се доближи до Източна Европа и социалистическите държави. Този курс на външна политика се усилва през 1973-1974 г. когато Ечеверия е първият мексикански президент посетил Съветския съюз. Там той декларира новите социалистически цели на мексиканската политика. На базата на това по време на посещението в Москва са подписани няколко външнополитически и търговски договора с които Съветския съюз започва да внася в Мексико свои машини и оборудване за развитие на икономиките на двете държави. Кулминацията на Източния курс на Мексиканската политика е приемането на Мексико за асоцииран член на Съвета за икономическа взаимопощ през август 1975 г.

Затвърдяване на левия курс [редактиране]
Хосе Лопес Портийо

По късно през 1977 г. при президента Хосе Лопес Портийо Мексико открито се обявява и за по голям дял на национализация на индустрията. В международен план Лопес Портийо и неговата политика подкрепят съветските инициативи, а Мексико се обявява против бойкота на олимпиадата в Москва през 1980 г. обявен от американския президент Джими Картър и против подписването на сепаративното споразумение в Кемп Дейвид от Египет и Израел през 1979г.
През 1978 г. Хосе Лопес Портийо посещава Съветския съюз и България и е посрещнат грандиозно от Леонид Брежнев където Портийо се изказва и на сесията на СИВ. В България подобен прием е показан и от българския "Първи партиен и държавен ръководител" Тодор Живков. В България малко по късно гостува и съпругата на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се засилва и през 1979 г. Мексико официално подрепя съветското навлизане в Афганистан. Въпреки недоволството на частния бизнес Мексиканката вътрешна политика постепенно национализира индустрията , но при напускането на поста си през 1982г.

Администрация на Мигел де ла Мадрид [редактиране]
Мигел де ла Мадрид

Лопес Портийо оставя държавния бюджет в кризисно състояние. Независимо от това мексиканските граждани гласуват с пълна подкрепа в президентските избори за кандидата на ИРП Мигел де ла Мадрид. Де ла Мадрид е привърженик на курса на предшествениците си за национализация на индустрията и просъветска плитика в международен план. През 1983-1984 г. са национализирани частните банки, което води до остра реакция на САЩ и Роналд Рейгън . Де ла Мадрид е принуден да предприеме външно политически ходове за политическа и финансова подкрепа от социалистическите държави, най вече от Съветския съюз и България. Той се обръща и към СИВ, пред която Де ла Мадрид се изразява против "финансовия натиск на САЩ и големите международни банки кредиторки". Съветския съюз и СИВ подпомагат Мексико, но и по тяхна препоръка и по съвет на Международния валутен фонд президентът де ла Мадрид налага съкращения в държавния апарат, заявявяйки че по този начин се съобразява с дадените съвети. Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопанския растеж на Мексико. През 1982 година държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа криза , през 1985та на 19 септември 1985 Мексико претърпява катастрофално земетресение с епиценър Мексико-Сити. 1990-те и смяната на политическата партия-водач====

Карлос Салинас Де Гортари

През 1988 Мексико вижда първите демократични избори от своето съществуване като държава. За първи път кандидатът на управляващата партия се сблъсква с активна опозиция от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия [11] и гласуваното в мексиканския конгрес да се изгорят хартиените изборни бюлетини под съмнение [12]. В централномексиканския щат Мичоакан триумфира левият кандидат на Партията на демократичната революция (ПРД) и внук на бившия президент Ласаро Карденас, Куактемок Карденас. В тихоокеанския щат Синалоа и околностите кандидатът на Партидо Аксион Насионал (Партия за национално действие). Независимо от конкуренцията, Салинас, макар и със съмнения за изборна измама, печели изборите и започва политика на икономическа реформа. По време на неговия мандат се сключва търговското споразумение НАФТА и намалява броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994. Правителството на Салинас отменя антиклерикалните закони от Законите на Реформата. През 1994 година опитите на правителството на Карлос Салинас да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от Съединените Щати, гарантиран с приходите на нефтодобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 година за президент е избран Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война.

Мексико през 21 век [редактиране]
Буш, Висенте Фокс, Харпър (Канада). На Чичен Ица 30 март 2006.
  • С подписването през 2005 на Споразумението за сигурност и просперитет в Северна Америка, се засилват за пореден път връзките с Канада и САЩ. Стопанството на Мексико влиза в клуба на трилионерите[13]. Икономиката се интензифицира и се строят много автомобилни и други заводи, особено в пограничните щати [14].
  • В политически план, през 2006 година ИПР за пръв път се класира трета на националните избори, следвайи ПАН и ПРД. Само със 121 места в Конгреса и 38 в Сената, на национално ниво ИПР изглежда като губеща сила, но на местно ниво, по-голямата част от мексиканските щати се управляват от лица на ИРП.
  • Първото десетилетие на 21 век е отбелязано от насилие свързано с контрабандата на наркотици. Само през 2007, 31 журналисти са убити от наркотрафикантите. Престъпните групи не се поколебават да атакуват общественици, журналисти и местни лидери. На 16-17 Април 2009, Барак Обама посещава Мексико сити като на дневния ред са били въпроси по контрабандата на наркотици и нелегалната имиграция[15]. Независимо от приятелското отношение към Обама след период на охладено отношение към предшественика му, Буш, по време на посещението на Обама, елитният квартал Поланко е блокиран от специални части и при засилени мерки за сигурност[16]. Между 2006 и 2011 във времето на администрацията на Фелипе Калдерон, около 35 хиляди човека са били убити от престъпни групи като 15 хиляди само през 2010[17].
  • През същата година Обама посещава Срещата на лидерите на Северна Америка в Гуадалахара под домакинството на Фелипе Калдерон.
    Харпър (Канада), Обама и Калдерон.
  • Нов проект по тихоокеанското крайбрежие на Мексико предвижда построяването на огромен пристанищен комплекс при Пунта Колонет с амбициите да надмине товарооборота на Лонг Бийч в Южна Калифорния. Наддаването на предприемачите е за 5 милиардната (американски долари) оферта на мексиканското правителство, която сума да включва строеж на пристанище и железопътна връзка[18] с американския Среден запад и дори Чикаго. Проектът се очаква да създаде близо 80 хиляди работни места и да намали ангажираността на Лонг Бийч. Проектът се очаква да бъде завършен през 2012(2014)[19].
Държавно устройство [редактиране]

Мексико е федерация, в чийто състав влизат 31 щата и един столичен федерален окръг. По силата на коституцията от 1917 г., по форма на управление страната е президентска република.

Законодателната власт е в ръцете на двукамерен Национален конгрес: Сенат от 128 човека, избирани за 6 г. и Камара на депутатите от 500 депутата избирани за 3 г.

Глава на правителството и на държавата е президентът избиран за 6 г. мандат. Няма право да бъде преизбиран. Предоставена му е законодателна инициатива. Чрез дадените му права президентът има възможност да реализира намеса във вътрешните дела на отделните щати.

Правна система [редактиране]

Като цяло правната система на Мексико се отнася към романо-германскотоправно семейство. Основен правен източник на мексиканското право е конституцията от 1917 г. - първата конституция в Латинска Америка. Тя обаче не се отличава с изключителна стабилност - от момента на приемането ѝ в нея са направени няколкостотин поправки.

През 90-те години на 20 век се хармонизира търговското законодателство на Мексико, САЩ и Канада, интеграцията между които става все по-силна.

Административно деление [редактиране]

Мексико е разделено на 31 щата и 1 федерален окръг. Счита се, че Федералният окръг и Мексико Сити представляват една и съща административна единица.

Щати [редактиране] Мексиканските Щати (по азбучен ред)
А - КМ - СT - Ю
1. Агуаскалиентес [20]12. Мексико23. Тамаулипас
2. Веракрус13. Мичоакан24. Табаско
3. Гереро14. Морелос25. Тласкала
4. Гуанахуато15. Наярит26. Федерален окръг
5. Долна Калифорния16. Нуево Леон27. Халиско
6. Дуранго17. Оахака28. Чиапас
7. Идалго18. Пуебла29. Чиуауа
8. Керетаро19. Сакатекас30. Южна Долна Калифорния
9. Кинтана Роо20. Сан Луис Потоси31. Юкатан
10. Коауила де Сарагоса21. Синалоа
11. Колима22. Сонора
По-големи градове [редактиране] "Петнадесет по-големи града
по азбучен ред"



АлварадоМексикоПарал
ГуадалахараМатаморосПуебла
КоацакоалкосМонтерейСан Пабло Гелатао
КуернавакаОахака де ХуаресТихуана
ЛеонПарас де ла ФуентеТлакоталпан
Малките градове [редактиране]

Малките градове [21] носят характерните черти на испанския колониален стил - правоъгълна мрежа от улици около център с богато украсени кметство, катедрала и павилион за неделния оркестър както и други правителствени сгради. Еднаквите жилищни квартали се състоят от предимно 1 и 2-етажни сгради испански тип, с вътрешен двор (патио), заобиколен от галерия. В зависимост от епохата на изграждане на сградите, те имат крепостен облик, независимо от изобилието на декоративни портали и прозорци с богата украса, в която се смесват мотиви на готика, платереско, по-късно барок, класицизъм и съчетани с индиански мотиви. Тук се формира и една от ранните школи на функционализма. Характерна черта на съвременната мексиканска архитектура е майсторска планировка, използване на различни нива на релефа, съчетание на изкуствени и естествени материали и най-вече широко използване на синтеза на архитектура и монументално-декоративно изкуство (стенописите на Ривера, Сикейрос и Ороско).

Известни курорти [редактиране]Тихоокеански [редактиране]
Панорама на Акапулко
  • Името на курорта Акапулко придобива световна известност като любимо място на американските кинозвезди през 1940те, с нощния си живот и удобни плажове. В северната част на Акапулко се намира Ла Кебрада - високата 35 м скала, известна със скоковете от върха в окена дълбок в основата на скалата от 2 до 6 метра[22]. Наблизо, по река Папагайо, са снимани част от филмите Рамбо.
Плая Ла Ропа в Сихуатенехо
  • По-на север от Акапулко са курортите Икстапа и Сихуатенехо с 340 слънчеви дни в годината. Икстапа е свръхмодерен, луксозен курорт. Сихуатанехо съчетава удобствата със запазения облик на малко рибарско селище.
  • Мансанийо в щата Колима е много стар мексикански град, основан в началото на испанската колонизация. До 1950те е бил глухо рибарско градче, но днес е посещавано от много туристи благодарение на развитата туристическа дейност.
Пуерто Лас Адас.
  • На север от Мансанийо е малкият курорт Пуерто Лас Адас (на испански Puerto Las Hadas, Пристанище Феите) се характеризира с максимално използване на особеностите на терена и с използване на естествени материали -скали и цели дървета, включени в архитектурния ансамбъл. Сградите са бели и напомнят мавритански стил.
Туристическата част на Пуерто Ваярта.
  • Пуерто Ваярта комбинира супер лукс със селска атмосфера на фона на планината Сиера Мадре покрай залива Бахия де Бандерас. Най-добрият сезон тук е от декември до април.
  • Още по-насевер, на входа на Калифорнийския залив, се намира първият тихоокеански курортен град на Мексико - Масатлан. Това е сравнително нов град, името му идва от ацтекското Масатл (елен) и означава място на елените. Известен е с бирената си фабрика "Пасифико", трите острова в залива срещу града и най-високия фар на тихоокеанското крайбрежие - издигнат върху естествен хълм (Ел Фаро).
  • От другата страна на залива е курортът Кабо Сан Лукас - любимо място с игрищата си за голф и спортния риболов. Покрай Кабо Сан Лукас е сниман филмът Троя (2004), с Брад Пит[23].
Карибски [редактиране]
Лагуните на Канкун през 1970.

Повечето мексикански курорти на Карибско море са на полуостров Юкатан в щата Кинтана Ро. Зоната се нарича Ривиера Мая. Съчетава археологически комплекси, курорти, скуба, антропологични интереси и мек постоянен климат.

  • Канкун е перлата на мексиканското хотелиерство и желана дестинация на международни туристи. Според испаноезичната уики на езика мая, името Канкун е не особено привлекателно - означава "гнездо на змии"[24]. Курортът е създаден през 1974 и за няколко години се трансформира и надминава славата на Акапулко. На 3 февруари 2007 Световната Организация по Туризъм (към ООН) награждава комплекса с премията "Най-добрият сред най-добрите." Средната годишна температура е 25.5 Сo, дъждовният сезон започва в средата на юни и продължава до октомври, като най-свирепите урагани и валежи са към септември и октомври.
  • Исла Мухерес е старо селище "открито" от Кортес през 1517. Било е посветено на маянската богиня на луната Ихчел. Намира се само на 13 км от Канкун и се радва на същия туристически интерес.
  • Косумел (Козумел) е остров от източната страна на полуостров Юкатан, трети по големина мексикански остров и най-големият на атлантическата страна на Мексико. Най-големият му град е Сан Мигел. През 1960 Жак Кусто показва на света красотата на местните коралови рифове и започва туристическата слава на острова като едно от любими места за гмуркане (скуба).
Население [редактиране]
 Основна статия: Население на Мексико

По данни от 2005 г. в Мексико живеят 106 202 903 души.

Расов състав:

Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) - 87,6%, индианци (56 етноса) - 11,7% (от тях испаноезични - 57,2%, ацтеки - 11,7%, маи - 6,5%, сапотеки - 3,6%, отоми - 2,9%, миштеки - 2,5%, други -15,6%), други - 0,7%. Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая.

Конфесионалният състав е предимно християни - 95,6% (от тях католици 94,4% и протестанти 5,6%), други - 4,4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ). Градското население е 78%. Гъстотата е 54 жители на кв.км. Естественият прираст е 28. Средната продължителност на живота за мъжете е 70 г., а за жените - 76 г.

По данни на "The world factbook" 86.1% от населението на Мексико е грамотно - може да чете и пише. По данни за 2005 година, разходите, които правителството прави за образователната система са 5.5% от БВП на страната.

Икономика [редактиране]
 Основна статия: Икономика на Мексико

Мексико притежава свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света - подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят.

През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор - летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия. За да бъде постигнат траен висок икономически растеж е необходима по-нататъшна модернизация в индустриалния сектор, подобряване на инфраструктурата, либерализация на пазара на труда.

Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.

Култура [редактиране]
Уеб сайт в alle.bg